В определен период от живота си минах през фаза, в която се опитвах да съчетавам метода на психодрамата, в който съм обучена, с метода на семейните констелации и теорията за семейната душа на Берт Хелингер. Този период отразяваше желанието ми да съчетавам творчески двата метода на психотерапевтична работа, за да увеличавам възможностите им за достигане до по-дълбоки нива на нашето несъзнавано. Той беше отражение и на основните идеи заложени в тезиса ми, с който се дипломирах като психодрама-терапевт, който беше на тема "Моята психодрама: семейни констелации и психодрама - опит за сравнителен анализ"   

Този период свърши. Остана обаче силното ми привличане към "полето на знанието", което е основен инструмент за работа в метода на семейните констелации. С други думи, изоставих теорията за семейната душа на Берт Хелингер, но запазих инструмента – работата с "полето на знанието". Методът, роден от смесването на класическата психодрама с феноменологията на "полето на знанието", нарекох “психодрама в полето на знанието”.

И тук, за да съм професионално-коректна към традицията на психодрамата, в която съм обучена, ще поясня накратко какво представлява моя начин на работа. Основното за психодрамата е, че е метод на работа в група, в който изследването на проблема и промяната в поведението на клиента (протагониста) се случва посредством  действие и породеното от него преживяване, респективно -осъзнаване. Това действие се основава на техники от театъра, т.е. на различни форми на ролева игра. Действието, влизането в роли и катарзисно-инсайтните преживявания описват същността на моя метод – т.е. това е психодрама. Разликата е в това, че тази психодрама се разиграва на една по-различна “сцена” – на сцената на “полето на знанието”, където  преживяванията от ролята са породени от източник на знание, надхвърлящ рационалните способности за разбиране на неговия произход, но който е толкова реален и истинен, че поразява с точността си. Научни опити да се обясни неговата феноменология може да се намерят в теорията на Рупърт Шелдрек за морфогенетичния резонанс, както и теорията за най-малките частици в квантовата физика. Хората, които по-малко се интересуват от теория, но предпочитат да се доверяват на собствените си преживявания и преценка, ще намерят доказателствата за неговата истинност чрез личната си  среща и преживявания с "полето на знанието". Това, което се получава от смесицата на тези два инструмента за работа с преживяванията – психодрама и “поле на знанието”, от психодраматична гледна точка може да се опише като доминиращо прилагане (но не само) на техниката на “импровизация от ролята”, на  техника на “огледалото” и на техниката на “дублирането” (която обаче е приложена във вид, който е по-близък до семейните констелации, отколкото до класическата психодрама).

Теоретичната рамка за осмисляне на процесите, които протичат в групата също представлява творческа смесица от различни психотерапевтични традиции. И, подобно на "бракосъчетанието" от психодрама и поле на знанието, тя се опитва да хвърли мост между научната теория за психичното здраве с принципите и ценностите на духовното развитие и езотеричното знание. В сърцевината й е моето убеждение, че психичното страдание е резултат от прекъснатата връзка с безсмъртната ни душа и забравянето, че преди всичко сме духовни същества. И че пътят към повече щастие, любов и свобода в живота ни преминава през възстановяването на тази връзка. Всяко друго решение е или временно, или половинчато и, рано или късно, симптомите на прекъснатата връзка – чувство за неудовлетвореност, самота, изолация, несигурност и страх - отново ще влязат в живота ни.