Притча за пеперудата
Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ
човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се
опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш
изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На
човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у
нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава
човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал
пашкула. Пеперудата излязла веднага. Но нейното телце било слабо и
немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът
продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се
оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се
случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и
не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на
пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те
да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.