Работата в група и взаимодействието с другите хора дава възможност за други начини за лечение на емоционалните рани от миналото ни и внасяне на по-голяма осъзнатост за движещите сили в настоящето ни. Общуването с другите не само ни предоставя възможност да се огледаме в тях и по-ясно да видим "слепите петна" в нашето самопознание, но засилва и енергията на необходимата промяна в живота ни - мултиплицира я с броя на всеки един от участниците. Процесите, които произтичат в групите за личностно развитие и групова терапия, приличат на обединената енергия на множество поточета в една мощна и по-голяма река - която със силата си може да стигне до места, до които тънката струйка на едно-единствено поточе по-трудно би могла да пробие.

Освен увеличената сила на енергията за промяна, другата причина да обичам толкова много груповата работа е, че качеството на тази енергия е на любовта - на топлата, разбираща и подкрепяща връзка, която се създава между всеки един от участниците в групата. Нишките, които в началото на груповия процес са изглеждали несвързани и самотни, в края на групата приличат на красиво и здраво преплетена мрежа - на шарена черга, чиято шарка е изплетена от уникалността на хората, които са я създали. В такива моменти се сещам за мисълта на К. Юнг, че "нашите добродетели ни правят независими... но в своята непълноценност ние сме свързани с човечеството, както и със света на инстинктите си."  Именно нашата човешка несъвършеност е условието да се свържем с другите - и чрез това да се отворим за енергията на любовта.  

Съществуват множество методи на групова работа,  които използват мощта на груповите процеси и общуването между хората, за да подсилват лечебните процеси на вътрешното осъзнаване (това са, както групи за личностно самопознание, така и за групова терапия, макар че в моето възприятие на практика тези двете не се различават съществено). Един от тези методи е психодрамата, която е изключително творчески инструмент за изследване на вътрешния ни живот с помощта на действието, който по лек и красив начин заобикаля мисловните прегради, които сме изградили сами пред способността си за разбиране, и дава възможност за дълбоки и трансформиращи преживявания и инсайти. При него, чрез използването на техники от театъра и игра на роли, човек успява да погледне на себе си отстрани и да получи по-голяма обективност и яснота за вълнуващите го проблеми.